Анна Топалджикова

Завършва специалност “Театрознание” във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” през 1976 г.
През 1979 г. получава научната степен Доктор по изкуствознание в Института по Изкуствознание към БАН,
през 2004 – научното звание Доцент по История на българския театър в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”,
през 2009 – научната степен Доктор на науките в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”,
през 2012 – академичното звание Професор по История на българския театър в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”.

Щатен преподавател в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” по История на българския театър (Факултет “Сценични изкуства”) и по Драматургия за съвременен театър (Факултет екранни изкуства).
Член е на Сдружението на театроведите към САБ и на Международната организация на театралните критици.
Член е на редколегията на театралното списание “Homo Ludens”.
Председател е на Театрално сдружение “Антракт”.
Участва в многобройни семинари, конференции и различни форуми, посветени на драматургията и театъра.
Публикува театрална критика в специализирани вестници и списания.
Издава книги в областта на историята и теорията на театъра.
Пише театрална драматургия, поставяна на сцената на Народен театър “Иван Вазов”, театър “Възраждане”, театър “Сълза и смях”.

Носител е на награди “Икар” за критически текст на Съюза на артистите в България (1982, 2000, 2015).

Книги в областта на историята и теорията на театъра: “Необходимото чудо. Митът в българската драма”. Издателство “Наука и изкуство”. С, 1988; “Авторът в пространството на текста”. Издателство “Професор Петко Венедиков”. С, 2002;  “Разриви и нови посоки. Българският театър от средата на 50-те до края на 60-те”. Издателство “Професор Петко Венедиков”, С., 2009; “Играта театър”. Издателство “Панорама + Плюс”; С., 2013; “Фобии и утопии”. Издателство “Професор Петко Венедиков”. С., 2014.

Книги с пиеси: “Реещи се гледни точки”. Издателство “Аскони – Издат”. С., 2006
; “Театър X 3”. Издателство “Панорама + Плюс”. С., 2012; Роман: Ледовете. Издателство “Сиела”. С., 2007