Иржи Менцел – Doctor Honoris Causa по киноизкуство
Академичното слово на Иржи Менцел можете да прочетете тук.
Театрален и филмов режисьор, актьор, сценарист.
Роден в Прага, Чехословакия (днес Чешка Република).
Иржи Менцел е един от най-значимите световни режисьори.
Принадлежи към поколeнието на “чешката нова вълна”. Заедно с Милош Форман, Вера Хитилова, Войтек Ясни, Иван Пасер, Яромир Иреш, Ян Кадар, Елмар Клос и други вписва името си в световната енциклопедия на киното и получава признание като един от най-големите майстори на комедията на двайсти век.
1962 – Завършва пражката Академия за филмово и театрално изкуство (FAMU), в класа на патриарха на чешкото кино Отакар Вавра.
1965 – епизод “Смъртта на г-н Балтазар”, от омнибус-филма “Перлички на дъното”(първи филм по произведения на писателя Бохумил Храбал).
1966 – “Строго охранявани влакове” (също по книга на Бохумил Храбал). „Оскар” за чуждоезичен филм.
1968 – “Капризно лято” (Голямата награда на фестивала в Карлови Вари).
1969 – “Чучулиги на конец” (отново по сценарий на Бохумил Храбал). Забранен за разпространение до 1990 г., когато е световната му премиера и получава „Златна мечка” на Берлинале.
1969 – 1974 има забрана да снима филми. Работи в театъра, телевизията, радиото.
След това може да снима предимно аполитични или носталгични комедии, които обаче често звучат като истински фарс.
1986 – “Селце мое, централно” (номинация “Оскар” за чуждоезичен филм).
1994 – „Животът и невероятните приключения на редник Иван Чонкин”.
2006 – „Обслужвах английския крал” (по романа на Бохумил Храбъл, в главната роля Иван Бърнев).
Като кинорежисьор създава 29 филма.
Сценарист е на 22 филма.
Като актьор има 70 роли в киното през периода от 1962 до 2012 година.
През 90-те години на миналия век и в началото на настоящия Иржи Менцел работи предимно в театъра. Прави и шест постановки в България, основно в Сатиричния театър:
– „Вечеря за тъпаци” от Франсис Вебер
– „Още веднъж отзад” от Майкъл Фрейн
– „И трите вътре” от Ярослав Востри
– „Къде беше снощи?” от Алън Ейкбърн
– „Мнимият болен” от Молиер
– „Машинописци” от Мърей Шийзгал (в театър „Сълза и смях”)