Дейвид Линч - Doctor Honoris Causa по киноизкуство

Дейвид Линч е роден на 20 януари 1946 год. в град Мисула, щата Масачузетс (САЩ). Завършва три висши университета – колеж по изкуствата във Вашингтон (живопис), академията за изобразителни изкуства във Филаделфия и кинорежисура в Лос Анжелис. Младият Линч бързо покорява кинематографичния Олимп. Още от края на 70-те се нарежда сред най-задълбочените киноизследователи на сферите на ирационалното и необяснимото. За него рок-певецът Дейвид Боуи, снимал се във филма му “Дюн”, казва следното: “Сякаш наблюдаваш 14-годишно момче, на когото са разрешили да преустрои света за осем седмици”.

Дейвид Линч е един от най-прочутите и в същото време предизвикващи остри полемики режисьор, който често е смятан несправедливо за безжалостен човек, ненавиждащ всичко на този свят, включително и “проклетата Америка”. Но ако се опитаме истински да вникнем в неговите творби и се вслушаме в изказванията на хората, работили с него на снимачната площадка; режисьорът-мизантроп ще започне да ни изглежда като нежен лирик, склонен към сантименталност или като доверчиво дете, което иска да вярва в бялата магия, но така и не може да се отърси от витаещите в света сили на злото. Неслучайно Дейвид Линч е смятан от едни за жесток циник, разобличител на консервативните морални ценности на американското общество “преди и след Рейгън” , а от други за язвителен шегаджия, несериозен постмодернист, който просто се забавлява да ни плаши със своите обсесии. Още във филма му “Човекът-слон”, заснет през 1980 г., прозвучава програмната за режисьора фраза: “Хората се боят от онова, което не разбират”. Дейвид Линч заслужено си спечелва славата на ненадминат майстор на мрачни, с оттенък на сюрреализъм, фантазии. Някои от неговите видения понякога отблъскват със своята физиологичност, например отрязаното ухо в “Синьо кадифе” или пък откъснатата ръка, захапана от скитащо куче в “Диво сърце”.

За десетилетната си работа в киното той несъмнено овладява до съвършенство умението да представя двусмислеността на света, който ни заобикаля. Усилията му да покаже, че той съвсем не е такъв, какъвто изглежда, безспорно дават резултат. Неговите търсения се оказват много близки на склонните към саморефлексия европейци и обожаващите самосъзерцанието японци. Благодарение именно на световното си разпространение, филмите на Линч никога не претърпяват финансов провал, въпреки че съвсем не са лесни за възприемане. На въпроса защо творбите на Дейвид Линч изглеждат толкова странни, интернет-страницата на режисьора отговаря: “Те изглеждат странни само на този, който задава такива въпроси”. И наистина, ако загърбим догмите на “нормалното” мислене, всеки от нас би намерил “нещо от себе си”, както в “странностите” на агент Купър от “Туин Пикс”, така и в тези на Сейлър от “Диво сърце”. Филмите на този необикновен режисьор са пътуване в полусън из нескончаемите лабиринти на човешкото подсъзнание. Пълнометражният дебют на Линч “Гумена глава” (1978) е един от най-мрачните филми на 70-те години, в който е в състояние да ни вкара в дълбока депресия. Любопитното при него е, че е един от малкото режисьори-интелектуалци, който без да досажда на зрителя с патетизъм, съумява да поднесе философските си прозрения в жанровите рамки на масовата култура. Неговите филми са: детективски (“Туин Пикс”); трилъри (“Синьо кадифе”), фантастични (“Дюн”), роуд-муви (“Диво сърце”, “Проста история”), криминални драми “Мълхоланд драйв”.

През 1999 г. Линч шокира своите почитатели с филма “Проста история”, в който действително за пръв път се отказва от своите любими джуджета, паралелни светове, призрачни персонажи и цялата виртуозно визуализирана тайнственост, която си е негов патент. Разказаната история е действително проста – за онези исконни човешки отношения, каквито са дружбата, любовта, омразата, неразбирането. Линч показва, че може, ако поиска, да свали маската си на неподражаем мистификатор, но само за да ни предостави възможността сами да проникнем в мистерията на живота.

През 2001 год. той осъществи киноверсия на един свой стар проект за телесериал “Мълхоланд драйв”. В него отново Линч е познатият ни тайнствен мистификатор, разплитащ заплетените взаимоотношения между две приятелки, станали свидетели на загадъчно произшествие. Всичко отново си идва на мястото – Линч не излъгва очакванията ни за нещо странно и плашещо и заслужено получава в Кан наградата за режисура. Най-големият му международен триумф е именно в Кан, но през 1990 г., когато получава “Златна палма” за филма “Диво сърце”, в който блестят със своите изпълнения Никълъс Кейдж, Лора Дърн, Уилям Дефоу, Хари Дийн Стентън и др. Номинирани за “Оскар” в раздела за режисура са били някои от най-важните филми на Линч: “Човекът-слон” (1981), “Синьо кадифе” (1987) и “Мълхоланд драйв” (2002).

Дъщерята на Дейвид – Дженифър Линч е също кинорежисьор. Нейно дело е например изключително странният филм “Елена в кутия”, с който тя доказва, че е усвоила уроците на гениалния си баща.